Паметник на срамота, в услуга на намесата в интересите на капитала, е позицията на правителството и изявленията на премиера относно събитията във Венецуела, които се допълват от реакцияте и на другите буржоазни партии и тяхната фалшива междуособна борба за това кой от тях най-добре защитава„...международното право“.
След часове на безгласие, с едно отвратително изявление, премиерът възпроизведе нелепите претексти за бруталната и крещяща интервенция, признавайки „правото“ на САЩ да организират преврати, да свалят правителства и да извършват интервенции според своите интереси.
„Сега не е подходящият момент да се коментира законността на тези действия“ (!)твърди вулгарно г-н Мицотакис в публикацията си, изпращайки на буклука дори този жалък парцал, който наричат „международно право“, и който сеупотрбява както намерят за добре, за да оправдаят престъпленията си.
Маските отново падат относно това, което определя отношенията между капиталистическите държави и външната политика на настоящото и предишните правителства, а именно интересите и печалбите на капитала, грабежът на природните богатства и енергийните източници, ожесточената, необуздана конкуренция за контрола върху „сферите на влияние“ и пазарите. Това е дълбоката същност на тяхното империалистическо „право“.
Но и останалите буржоазни партии, със своите изявления стигнаха до апогея на лицемерието и “изпирането” на истинските причини за военното нападение срещу народа на Венецуела.
Социалдемократическите ПАСОК, СИРИЗА и “Новата левица”, както и други партии осъждат интервенцията като продукт на „тръмпизма“, прикривайки факта, че агресията срещу народите на Латинска Америка – и не само – е политика на всички американски правителства, демократични и републикански, които третират региона като свой „заден двор“ и „зона от стратегически интерес“ за американската буржоазия срещу нейните конкуренти Китай и Русия.
В края на краищата не трябва да забравим, че именно при управлението на демократите започна „обявяването на извънредното положение за Венецуела“ през 2015 г., както и свързаните с това санкции, които впоследствие бяха разширени с опити за преврат и сделки, като например съвместното управление на нефтенитеизточници между американския „Шеврон“ и венецуелската държавна компания.
Що се отнася до хленченето им за нарушаване на „международното право“ от „правото на силния“, това са същите хора, които отпразнуваха свалянето на Асад в Сирия и провъзгласяването на джихадистите за „преходно правителство“, което САЩ и техните съюзници наложиха на страната.
Това са същите партии и хора, които преди две години „изтриха“ 7 десетилетия израелска окупация и изтъкваха „правото на Израел на самозащита“, възпроизвеждайки претекстите за „тероризъм“, които убийствената държава Израел и нейните евроатлантически съюзници и покровители използваха за геноцида над палестинския народ.
Те са същите, които обожествяват ЕС, който призна венецуелския превратаджия Гуайдои същевременно напълно прикрива американската намеса, отмивайки всички претексти, потвърждавайки така решаващия си принос и участието си в престъпните планове срещу венецуелския народ.
Но в тази насока са и т.н. „антисистемни“ партии на системата, като Зои Константопулу (това е бившата председателка на парламента, по времето на управлението на СИРИЗА и настояща председателка на партията „Свободно плаване“), която до снощи не беше обелила нито дума за мръсната американска интервенция. А когато го направи, тя осъди факта, че американската атака е била извършена „без никаква демократична легитимност, напълно игнорирайки американския Конгрес“, с познатите бръщолевения за нарушаване на „международното право“.Велопулос също (той е председател на партията „Гръцко решение“, бивш член на “Нова демокрация”), който след продължителното сибезгласие, се втурна да възпроизведе империалистическите претексти за „трафик на наркотици“ във Венецуела.
За пореден път се потвърждава, че фалшивият им „антисистематизъм“ спира на парцалената постелка, където американо-натовците си бършатобувките...
Срещу всички тях и тяхната опасна за народа позиция, се изправя само Комунистическата Партия на Гърция. От първия момент тя осъди империалистическото престъпление и изрази безрезервната си солидарност с народа на Венецуела, единственият отговорен за вземането на решения и определянето в своя полза на бъдещето за себе си и за страната си.
Големите митинги в съботана 3-ти януари, в Атина пред американското посолство и в други градове на страната, дадоха една първа, незабавна реакция и изпратиха ясно послание: Правителството и другите партии нямат легитимност да въвличат народа в мръсните планове на САЩ и НАТО, които разпалват нови военни огнища и приближават още по-близко заплахата за една всеобща война.
Публикувано в „Ризоспастис“, орган на Централния комитет на КПГ