Днес все повече факти сочат, че основната причина за ескалацията на империалистическата конкуренция и конфликтите на международната сцена е отслабващата икономическа мощ на Съединените щати на фона на засилването на Китай, както и от засилването на противоречията както между държавите-членки на НАТО и ЕС, така и в самите тези страни. Евроатлантическият съюз е противопоставен пред зараждащия се Евразийски съюз, чиито основни сили са стремящият се да заеме водеща позиция на световния капиталистически пазарКитай, и Русия, която остава втората по мощностсветовна военна сила. Други надигащи се капиталистически държави, като Индия и Турция, маневрират между тези два империалистически центъра.
За първи път след Втората световна империалистическа война светът се намира толкова близко до Трета световна империалистическа война. За това свидетелства интензивната милитаризация на империалистическите сили и противоборството на империалистическите полюси, която е сравнима с военните подготовки през периода между двете световни войни. Разбира се, формите и фронтовете, които ще се очертаят в бъдеще, ще стават все по-яснив развитието си. Борбата за заемането на върха на империалистическата пирамида е безмилостна. Това се проявява във все по-разширяващата се конфронтация в стратегически важните икономически сектори, в преките чуждестранни инвестиции и други форми на износ на капитали, в политическите и стратегически съюзи и опори, в гонката във въоръженията, в борбата за редкоземни метали, за изкуственния интелект и технологичното превъзходство като цяло, във веригите за логистика, пристанищата, корабостроителната индустрия, корабоплаването и в други сектори. Стратегическите ходове на Съединените щати, Китай и Русия причиняват промени на световната политическа карта, водещи до засилена конкуренция и империалистически войни.
Всеки империалистически съюз крие противоречия, причинени от неравномерното капиталистическо развитие и неравностойните отношения между капиталистическите държави. Изострянето на междуимпериалистическите противоречия би могло да разшири съществуващите пукнатини в евроатлантическата структура. Вече са очевидни сериознитеразногласия относно войната в Украйна, търговските мита, „зеления преход“ и отношенията с Русия. Тези различия са отразени както в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ (по отношение на военно-политическото сътрудничество, отношението към мигрантите и др.), така и в изявления относно бъдещето на Гренландия. В редиците на буржоазните сили на Русия наскоро се появи сблъсък между тези, които търсят временен компромис със Съединените щати, и тези, които се стремят да укрепят и задълбочат връзките на тази капиталистическа държава със страни от зараждащия се евразийски империалистически блок.
Във всеки случай, в рамките на международната империалистическа система компромисите са временни, докато антагонизмите са постоянни.
Съюзите могат да претърпяват промени и да се прегрупират, но основният елемент, определящ класовия им характер – и следователно същността както на Евроатлантическия, така и на зараждащия се Евразийски съюз – е икономическата основа на съставляващите ги капиталистически държави, т.е. господството на монополите и техните интереси. По този начин изборът между „евроатлантическия или евразийския лагер“ е една фалшива дилема. Той подкопава интересите на работническата класа и народите, подкопава тяхната самостоятелна идеологическа и политическа борба за свалянето на капитализма и за изграждането на социализма-комунизма.
Днешна капиталистическа Русия е продукт на контрареволюцията, тя е еднасилна капиталистическа държава с големи монополи в ключови сектори като отбраната, енергетиката, минното дело и други сектори. Тя остава втората по големина военна сила в света и има свои собственнипланове. Тя е носител на антикомунизъм и антисъветизъм, клевети социализма и спекулира с постиженията на Октомврийската социалистическа революция и решаващата роля на Съветския съюз в победата на народите над фашизма във Втората световна империалистическа война, стремейки се да манипулира не само руския народ, но и комунистическите партии в други държави.
Китай днес представлява пример за капиталистическа реставрация, осъществявана под ръководството на една „комунистическа“ партия, която е вградена в буржоазната власт. Той се придържа към тъй наречения модел на „смесена икономика“, разширявайки държавната собственост, която обаче не е довела до намаляване на социалните неравенства и класовата експлоатация – явления, присъщи на целия капиталистически свят. Характерни черти на капиталистическото развитие на Китай са и колосалните печалби на монополните гиганти, износът на капитали и разширяването на китайските бизнес групи в Азия, Африка, Латинска Америка и по цял свят.
Следователно е необходимо да се засили идеологическата и политическа ни борба, която разкрива империалистическия характер на САЩ, НАТО и ЕС, но същевременно да се противопоставя решително на претекстите, използвани от другата страна на империалистическия конфликт, така че работническото и народното движение да не отстъпват пред интересите на различните капиталистически сили. Задачата на революционното движение е използвайки противоречията между капиталистическите държави и техните съюзи, да създава разриви в интерес на работническата класа и народите, за свалянето на капитализма и за изграждането на социализъма.
(Този текст е откъс от доклада на Централния комитет на КПГ пред 22-ия конгрес, който беше единодушно одобрен от делегатите)
