На 6 април в Атина се проведе мероприятие под лозунга „Никакви жертви за печалбите и войните им“, организирано от Централния комитет на Комунистическата партия на Гърция (КПГ).
На мероприятието присъстваха много хора, които в последно времеучастват, заедно с КПГ, в борбата срещу империалистическата война и участието на страната ни в нея, в ежедневната борба за това народът да не заплати за последствията от империалистическите войни. Тези които, заедно с комунистите, се борятпо работните места и предприятията, за да се чуе силно гласът на народа „Гърция вън от войната, ние няма да плащаме за нейните последици“, тези които, заедно с комунистите, в профсъюзите и организациите на работническото и народното движение, организират борбата за защита на правата и интересите на нашия народ, а не на интересите на експлоататорите, които днес се представят от буржоазната класа и нейната власт като „национални интереси“.
Позициита на КПГ изложи генералният секретар на Централния комитет на КПГ Димитрис Куцумбас, който остро критикува вътрешната и външната политика на правителството на Нова Демикрация, провежданас подкрепата и на другите буржоазни партии, чиято „опозиция“ е всъщност само празна формалност.
На мероприятието, освен Димитрис Куцумбас, говориха и обществени и синдикални дейци подкрепящи КПГ, а също така бяха прочетени приветствени послания, изпратени специално от партията ТУДЕ (Иран), Комунистическата партия на Израел и Комунистическата партия на Турция.
По-долу излагаме откъс от речта на Д. Куцумбас, отнасящ се до международни събития.
„Ежедневните противоречиви заявлвния за хода на войната не отразяват нито „нестабилния и небалансиран характер“ на американския президент Тръмп, нито „липсата на план“, както твърдят различни платени анализатори. Отразяватименно огромните трудности, пред които са изправени САЩ, Израел и техните съюзници, които не успяха да постигнат нито една от провъзгласените си цели в Иран.
Развитието на този военен конфликт потвърждава, че те далеч не са всемогъщи и неуязвими, както се самопредставят, за да парализират волята на народите и да им внушат страх.
Империалистическата война не е демонстрация на силата на империалистите, а преди всичко доказателство за тяхната слабост и безизходицатадо която са стигнали. Войната ги отслабва. При определени обстоятелства тя може да дестабилизира властта им. Тя създава условия за народите, за да излязат на преден план в борбата, дава им шанс да опитат силите си и да постигнат справедливост.
На въпроса, който мнозина задават, „как можем да противодействаме на всичко това“ и какво е необходимо да се направи, за да се гарантира, че едно мощно антивоенно движение ще набере сила днес, ние отговаряме, че основната предпоставка е широката обществена осведоменост и осъзнаването, че източникът на войната е самата експлоататорска капиталистическа система.
Според класическия постулат на Клаузевиц, „войната е продължение на политиката с други средства“. Това означава, че никакво „връщане към политиката, дипломацията и международното право“ като средство уж за разрешаване на различията, както се проповядва от силите говорещи от името на антивоенното пацифистко движение, няма да ни спаси от империалистически войни.
В края на краищата, войната не е отклонение от капиталистическата „нормалност“, а е ежедневност за тази експлоататорска система. На международно ниво тя е продължение на експлоатацията, която цари по работните места, и конкуренцията между монополните компании. Именно затова антивоенната критика и активизъм не трябва да се ограничат само до спазване на международното право, което е създадено при съвсем различни условия и което империалистите превърнахав„парцалив документ“ още много преди идването на Тръмп.
Освен това, империалистическата война е несправедлива и антинародна, дори ако се води под егидата на някаква международна коалиция или е покрита от една резолюция на Съвета за сигурност на ООН, както се е случвало многократно в миналото.
Мощно антивоенно, антиимпериалистическо движение означава борба срещу всички империалистически центрове и съюзи и най-вече срещу онези центрове и съюзи, в които участва управляващата класа на собствената ни страна.
Използването на съществуващите между империалистическите сили противоречия в полза на работническата класа изисква преди всичко ясна стратегическа цел,а именно свалянето на варварската капиталистическа система в нашата страна. Причините за тези противоречия също трябва да бъдат ясно разбрани, за да не се превърне народното движение в „опашка“, следвайки единияили другияимпериалистически център.
В този смисъл, „меча услуга“ се прави от онези политически сили и партии, които сеят илюзии за уж възможната „мирна роля на военните бази и НАТО“, както и от тези, които, от една страна, критикуват ЕС, че е „заспал“ и „отсъстващ“, а от друга, го представят като някакъв сериозен противовес на американската агресия и всичко това, докато в същия момент ЕС се въоръжава до зъби, преобразува икономиката си на военна основа, подхранва несправедливата война, която продължава вече четири години в Украйна, и увеличава военната си мощ в Червено море и Африканския рог.
Разбира се, дълбоките противоречия, които съществуват днес между САЩ и ЕС, нямат нищо общо с някоя уж миролюбива политика от страна на Европейския съюз или на отделните правителства на държавите членки му. Те се коренят в различните интереси на европейските монополи, които се намират в кръстосания огън на конкуренцията между САЩ и Китай.
Същото важи и за политическите сили, които виждат една уж антифашистка и антиимпериалистическа роля на Путинова Русия, възникнала от падането на социализма и унищожаването на завоеванията на съветския народ, или пък за тези, които възлагат надеждите си наводещия по брой на милиардери Китай, който претендира за хегемония в световната капиталистическа система.
Работническата класа и народите, притежават силата да обърнат всичко на обратно. Част от тази неизчерпаема сила беше демонстрирана на неотдавнашните големи антивоенни митинги в Гърция, в Съединените щати и Великобритания, на акциите за солидарност с народите на Палестина и Куба, както и други, по-напреднали форми на борба, като например позицията на моряците, които отказаха да подпишат договори, наложени им от корабособствениците, за да ги изпратят в театъра на военните действия, координираната стачка на докерите в 20 средиземноморски пристанища под лозунга „Не работим за тяхната война“, гордата позиция на нашите войници, които издигат глас в казармите и на народните митинги срещу участието на страната ни във войната, протестите на студентите, които нарушават военните семинари на НАТО в учебните си заведения. Трябва да продължим борбата в тази насока, за да се превърне днешната искра в пламък.
Ние ще вложим цялата си енергия в тази кауза, водени от лозунга „Никакви жертви – нито за техните войни, нито за техните печалби!“
Показателно е, че дори проучванията на общественото мнение през този период ясно документират силната опозиция на нашия народ срещу изпращането на гръцки въоръжени сили в чужбина за участие в евроатлантическите мисии, които застрашават страната ни, а също така отбелязват сериозна загриженост, че американските военни бази в Гърция биха могли да станат мишени за атаки и ответни удари.
В момента има ясно видима активна част от работническата класа и нашия народ, която одобрява действията и позицията на нашата партия по отношение на империалистическата война и се противопоставя на участието на страната ни в нея. Това демонстрира съпротивата срещу правителствената политика, военната и националистическата психоза и военната пропаганда“.
