За пореден път – както на международно, така и на вътрешно ниво – социалдемократически партии - като ПАСОК, СИРИЗА, Новата левица и опортюнистическите сили–лицемерно и преувеличено ликуват относно случващото се, публикувайки статии със заглавия като „Направете го като Санчес“, твърдейки, че Испанияуж „избира пътя на мира“ и други подобни.
Но какво всъщност се опитват да скрият от народа? Как могат да скрият факта, че Испания е член на НАТО и продължава да развива стратегическото си сътрудничество със Съединените щати? Как могат да игнорират реалността, че при всяко испанско правителство, независимо от това дали то е сформирано от Народната партия или от Испанската социалистическа работническа партия (PSOE), която е на власт в този момент, испанската буржоазия последователно и стратегически подкрепя този курс?
Възможно ли е да се изтрие от историческата памет фактът, че докато PSOE е на власт или като опозиция, тя подкрепи войната в Персийския залив през 1991 г., интервенцията в Югославия през 1999 г., в Афганистан през 2001 г., в Либия през 2011 г. и т.н.?
Опитите да се разкраси правителството на Санчес стават в момента, когато то маневрира, отчасти под натиск от народния гняв, предизвикан от империалистическата агресия срещу Иран. По същество политическият избор на Испанската социалистическа работническа партия (PSOE) е продиктуван от интересите на испанските монополи, които на този етап не се възползват от ескалацията на империалистическата война в Близкия изток. Това се дължи на високата им зависимост от вноса на енергия и на нестабилността в Персийския залив, която пряко засяга техните интереси, дължи се на факта, че испанските компании разглеждаха Иран като обещаващ пазар за износ на технологии и на факта, че испанската буржоазия не е в привилегированото положение да участва в разделянето на добива в региона. В същото времеобаче испанското правителство подкрепя испанския енергиен монопол Repsol, който откликна на призива на Тръмп да инвестира във Венецуела след империалистическата интервенция на САЩ в страната на 3 януари.
Тези, които днес ни призовават да аплодираме социалдемократа Санчес, ако следваме тяхната логика, би трябвало също толкова ентусиазирано да приветстват позицията на крайнодесната италианскаминистъпрдседателка Мелони или британския премиер Стармър, които словесно се дистанцират от плановете на САЩ и Израел в Близкия изток, защитавайки интересите на своята си буржоазия. Защото, подобно на Санчес, и те подкрепят „стратегическата автономия“ на ЕС, войната в Украйна и подготвят своите собствени планове за бъдещето в Ормузкия проток.
Можем да си припомним и други примери – по-специално политиката на сближаване на гръцкото правителство на ПАСОК със страните от Близкия изток през 80-те години на миналия век или оттеглянето на Гърция от военната структура на НАТО при правителството на десния Караманлис (от 1974 до 1980 г.), действия които нямаха нищо общо с истинската мирна политика или интересите на народа, а бяха продиктувани от нуждите на гръцкия капитал.
В този контекст е необходимо да се подчертаят редица факти, които потвърждават, че Санчес изобщо не е никакъв „миротворец“:
- Американските есминци USS Roosevelt и USS Bulkeley, оборудвани със системи за противоракетна отбрана, базирани във военноморската база Рота в Кадис, в Испания, участваха в операцията срещу Иран, укрепвайки противоракетния щит на Израел.
- Основната им мисия беше да подсилят противоракетната отбрана на Израел. Според испанското министерство на отбраната, те са участвали активно в прихващането на ирански ракетни удари в отговор на атаките от 28 февруари, служейки като „допълнение“ към израелските системи IronDome и Arrow.
- Есминците са базирани там по силата на двустранното споразумение за отбрана между САЩ и Испания, чието удължаване беше подписано от правителството на Санчес през 2023 г.! Актуализираното споразумение увеличи броя на американските есминци в Рота от четири на шест. Именно това удължаване осигури присъствието на USS Roosevelt и USS Bulkeley там и участието им в текущите операции през 2026 г.
- Като част от империалистическите мисии в чужбина, в които участва испанското правителство, над 1000 испански войници са разположени в Близкия изток: близо 700 в Ливан, 275 в Ирак и 150 в Турция.
- Правителството на Санчес в Испания е един от най-пламенните поддръжници на Украйна в империалистическата война с Русия: то е отпуснало оръжия на стойност много милиарди (танкове и др.) на режима на Зеленски и обучава украински войници и офицери във военните бази на НАТО в Испания. Срамно и неприятно е само да си представим как Санчес и Зеленски позират пред картината „Герника“ на комуниста художник Пабло Пикасо...
- Испанското правителство, играещо ролята на „гълъб на мира“, изпълнява военни програми на стойност милиарди евро съвместно с Турция, която е окупирала 37% от Кипър над 50 години, включително изграждането на турски самолетоносач, закупуването на бойни самолети и хеликоптери и т.н. Междувременно, ястребът на НАТО Марк Рюте наскоро в интервю похвали Испания за въздушното прикритие, което социалдемократическото правителство осигурява за „ключовите интереси на САЩ в Турция“, използвайки системите „Пейтриът“.
- Докато устно осъжда геноцида над палестинския народ от страна на държавата-убиец Израел, правителството на PSOE е подписало 46 договора с израелски компанииза възмездна продажба наоръжие...
Ето защо народите трябва да отхвърлят призивите на социалдемократите и опортюнистите за подкрепа това или на онова буржоазно правителство, да се подчиняват и да следват чужди интереси. Заедно с комунистите, които стоят в авангарда, те трябва да се борят за независимите интереси на работническата класа и народните слоеве, срещу въвличането на страните в империалистическите войни, срещу причините, които пораждат войните, за свалянето на гнилата капиталистическа система.