През ноември 2022 г. беше подписан договор за прехвърляне на корабостроителницата в Елевсина (Атика) на американската корпорация ONEX. Това стана в последствие на една друга,подобна и знакова сделка, сключена през 2018 г., предвиждаща корабостроителницата на остров Сирос, която също беще предадена, след като беше оставена да се разпаднеот безаразличието на държавата и собствениците и. На церемонията на подписването на договора правителственитечиновници и представителите на американската мултинационална корпорация се надпреварваха помежду си да възхваляват това „историческо споразумение“.
Освен нарушаването на трудовите права и в двете корабостроителници, намерението им беше ясно от самото начало, а именно те да бъдат интегрирани във военните планове на САЩ, НАТО и ЕС и за да бъде захапан един значителен дял от питата на военната икономика. Именно поради тази причина и Американската корпорация за финансиране на развитието (DFC) изрази своя интерес за инвестиране в проекта.
Тези планове узряха и започнаха да се осъществяват след приемането на законопроект за превръщането на Елевсина в американски търговски и военен център, предназначен да конкурира пристанището на Пирея, контролирано от китайската компания COSCO. Корабостроителниците играят ключова роля в тези планове. Компанията ONEXобаче получи паралелно правото да развие пристанищна и търговска инфраструктура, в разрез и срещу китайските интереси, за да се угоди по този начин на американците.
Сега, отново с „благословията“ на правителството и мълчаливото съгласие на всички системни партии в Гърция, ONEX получава нов статут – като доставчик на ремонтни услуги и заподдръжка на 6-ти флот на САЩ, като по този начин корабостроителниците се интегрират допълнително във военните планове на САЩ и НАТО. Според споразумението двете корабостроителници се ангажират, наред с други неща, да поддържат пълната бойна готовност на американските армади, действащи в интерес на империалистическата „сигурност“ в Средиземно море и Африка.
Става въпрос за флот, натоварен със задачата да укрепи „енергийното господство“ на САЩ в региона като цяло, т.е. да гарантира сигурността на американските инвестиции в производството и транспорта на енергия в цялото Средиземноморие. Именно на това залага гръцката буржоазия, надявайки се да укрепи позициите си.
Ето как икономическите и енергийните интереси се преплитат с военните планове и в крайна сметка тежката сметка винаги се заплаща на работниците и народа. Във времена на империалистически мир те плащат с ограничените си права, а когато конкуренцията ескалира във военен конфликт, плащат със собствената си кръв и живота си.
Превръщането на корабостроителниците в обект от военната инфраструктура е още едно звено във веригата, която обвързва страната и народа ни с империалистическите планове и войни. По самосебе си това събитие превръща корабостроителната инфраструктура в мишена за ответни военни удари от страна на империалистическите лагери, противопоставящи се на НАТО. Нашата страна, освен че е плацдарм за силите на САЩ и НАТО, сега се превръща и в ремонтна база за техните военни кораби, което увеличава заплахите за народа.
Мълчанието на всички евроатлантически партии, относно това опасно споразумение, е доста показателно. Те инсценират фалшиви и престорени препирни за всеки маловажен въпрос, но когато се стига до ключови въпроси, осигуряващи интересите на буржоазията и нейните съюзници, всички заедно постигат консесус и действат съгласувано.
В случая с корабостроителниците „Елефсина“ обаче съучастието на всички партии за да бъдат докарани до разруха беше доказано още преди американската мултинационална корпорация да бъде представена като „спасител“. А споразумението за „възраждане“ на корабостроителницата на остров Сирос беше подписано от тогавашното правителство на Ципрас - СИРИЗА, проправяйки пътя и полагайки основите за продължаването на тази политика. С други думи, Ципрас и американската ONEX са ...стари познайници.
Сега народът може да види по-ясно, че техните плановете за развитие вървят ръка за ръка с още по-активното участие на страната ни във военните планове и империалистическата конкуренция, които миришат на барут. Това се случва, защото мярката за тяхното развитие е капиталистическата печалба. Това е истинската причина за империалистическите войни. На този мрачен фон лозунгът, призоваващ народа за контраофанзива, придобива още по-дълбок смисъл: „Никакви жертви за техните печалби и войните им“.
Ситуацията около корабостроителниците разкрива, от една страна, огромния им производствен потенциал, а от друга, разрушителната природа на капиталистическата собственост и на тяхното функциониране в услуга на интересите, конкуренцията и печалбите на една шепа монополни групи. Именно от тази капиталистическа собственост трябва да се освободинародът, борейки се за да гарантира, че корабостроителниците ще станат общественна собственост за осигуряването на неотложните нужди на трудещите се!
Коментар, публикуван във вестник „Ризоспастис“, орган на Централния комитет на Комунистическата Партия на Гърция, на 3 юни 2026 г.