23 декември 2025г.
2025 година е към своя край и широкитенародни маси в Гърция се намират в развоя на значителни борби и конфронтация, с важно значение. Бедните земеделци се намират на блок-постовете по централните и регионални магистрали на страната и се борят за своето оцеляване, противопоставяйки се на монополите, на Общата селскостопанска политика на ЕС и на задушаващата държавнаполитика на гръцкото правителство. Земеделците са блокирали пътищата, а Общогръцкият комитет на земеделскитеблок-постовекоординира борбата на 58 блок-поста, от Тракия и Македония до Крит. Сърцето на борбата е в Тесалия, регион където са установени три много големиблок-постас хиляди трактори.
Работническата класа, която също води значителни борби за трудови и социални права през последните месеци, застава на страната на бедните земеделци. Така на 1 и 14 октомври се проведоха две големи общгръцки стачки срещу въвеждането на 13-часов работен ден, а също така бяха проведени масови митинги срещу антинародния бюджет, който налага огромна данъчна тежест върху народните слоеве, увеличаваразходите за нуждите на военната икономика и за подготовките за война, както и на задълбочаването на участието на Гърция в империалистически войни.
Борбата срещу НАТО и американските военни бази, срещу използването на страната ни като плацдарм за империалистически планове, за завръщането на всички гръцкивоенни контингенти от империалистическите мисии в чужбина продължава с неуморна сила и призовава за солидарност с палестинския народ и всички борещи се народи. Проведени са десетки митинги и масови протести, включително протести на жителите на Елевсина срещу опасните планове на правителството и американците за да превърнат региона във военен център, използвайки пристанището на Елевсина в противовес и противопоставяне с пристанището на Пирея, управлявано от китайската компания COSCO. Работници от регионалните профсъюзи се борят под лозунга: „Отказваме да станем жертви на конкуренцията и да бъдем въвлечени във войната“.
Не е преувеличение да се каже, че душата на народната борба в Гърция е била и остава КПГ. Подготовяйки своя22-и партиен конгрес,който ще се проведе от 29 до 31 януари 2026 г.,и продължаващото вътрешнопартиино и общественно обсъждане през последните няколко месеца,на тезисите на Централния комитет на партията, тя работи за широкото популяризиране на своето политическо предложение и присъства навсякъде – в предприятията и в работническите борби. Още по-убедително доказателство е фактът, че работата на КПГ дава своите първи плодове сред държавните служители, сложен и важен синдикален отрасъл който сенамира под особенното внимание на буржоазхата класа, тъй като играе жизненоважна роля в идеологическите, политическите и репресивните механизми, с които разполага буржоазната държава. Така на конгреса на Конфедерацията на синдикатите на държавните служители фракцията ДАС, съставена от синдикалисти, свързани с Всеобщия работнически боеви фронт (ПAME), подкрепян от КПГ, заема първо място, спечелвайки 25,57% от гласовете. По същия начин, фракцията на Kомунитическата Младеж на Гърция зае първо място на изборите за студентски съюзи в държавните университети и тази година (за четвърта поредна година), получавайки 33% от гласовете.
И най-изненадващо е, че нищо от тази дейност не бе отразено в различни темеждународни медии, дори в така наречената „лява“ и „комунистическа“ преса. Напротив, дори през този период, когато КПГ ръководи народната борба срещу НАТО, САЩ и империалистическата война, срещаме атаки срещу КПГ, понякога даже прекинападки, с неоснователни твърдения, както например от Комунистическата партия на Белорусия, а понякога с тънки намеци чрез въпроси, както в статия в германския вестник „Junge Welt“, който лукаво и умишлено се питаше дали международното мероприятие, организирано от КПГ и посветено на годишнината на Великата Октомврийска Социалистическа Революция, е „знак за нов разкол“.
Преди всичко бихме искали да отбележим, че всички материали от международното меропориятие на КПГ, включително встъпителната реч на генералния секретар на Централния комитет на КПГ Димитрис Куцумбас, речите на представители на 26-те комунистически партии, участвали в него, съвместното изявление по случай годишнината от Октомврийската Революция, както и заключителната реч на члена на Политбюро на Централния комитет на КПГ Георгис Маринос, са достъпни на всеки един читател, на новия, актуализиран уебсайт на КПГ на чужди езици и всеки може да се запознае с тях.
Отговор на въпроса на Junge Welt за „признаците на нов разкол“ дават Тезисите на Централният комитет на КПГ, в които се отбелязва:
„Империалистическата война в Украйна повлия на установените форми на международно сътрудничество, в които участва и нашата партия. Теоретичното списание “МеждународенКомунистически Обзор” беше принуденo да претърпи реорганизация, а Европейската комунистическа инициатива, която беше разпусната, бе заменена от “Европейското комунистическо действие”. Засилването на идеологическата и политическата борба в рамките на Международните срещи на комунистическите и работнически партии, проведени в Хавана (2022 г.) и Измир (2023 г.), се отрази в позициите на различните комунистически партии и в подписването на отделни крайни резолюции.
Ситуацията в рамките на Международните срещи на комунистическите и работнически партии е силно проблематична. Съвместната дейност и солидарността значително отслабнаха, както си пролича в случаите на изразяване или на неизразяване на солидарност с Комунистическата партия на Венецуела или с народите от Близкия изток. Развиват се процеси, които заплашват тяхното продължаване, като се появяват форми (различни „платформи“ и „форуми“), дори с участието на някои комунистически партии,които омаловажават империалистическите планове и се стремят да поставят комунистическото движение в услуга на зараждащата се империалистическа евразийска ос, следвайки примера на Партията на европейската левица (ПЕЛ), която от своя страна подкрепя империалистическия ЕС.“
Ситуацията, която се разви в международното комунистическо движение, не беше гръм посред ясно небе. В неотдавнашна резолюция на Централния комитет на Комунистическата партия на Гърция, озаглавена „Ескалация на империалистическата война, изостряне на империалистическите противоречия и подготовка на партията“, се казва, по-специално: „Империалистическата война в Украйна създаде нови и задълбочи старите идеологически и политически различия в редиците на международното комунистическо движение, което, както беше оценено на 21-ви конгрес на КПГ, преживява дълбока криза и е въвлечено в ожесточена идеологическа и политическа борба по редица въпроси, като анализа и осмислянето на съвременните капиталистически явления и на международната империалистическа система. И докато в предишни години тази борба се водеше по следните въпроси:
- за отношението към империализма,
- за отношението към междуимпериалистическите противоречия,
- за отношението към социалдемократическите сили и т.н. „прогресивни“ правителства,
- за характера на нашата епоха,
- за характера и ролята на работническата класа,
- за принципите на социалистическото строителство,
днес са добавиха въпроси свързани с империалистическата война и отношението на комунистическите партии към буржоазията на техните страни, както и на нейните империалистически съюзи.
Разбира се, предишните идеологически и политически проблеми са пряко свързани с развърнатата борба по въпроса за войната.
По този начин, комунистическите партии, които преди това отъждествяваха империализма само с воденето на агресивна външна политика от Съединените щати и някои мощни европейски капиталистически държави, и възхваляваха ролята на други капиталистически държави, сега виждат Русия, Китай и дори Иран като „антиимпериалистически сили“ или дори като „антиимпериалистическа ос“. Комунистическите партии, които разглеждат междуимпериалистическите противоречия и антагонизми, които представляват основната причина за избухването на империалистическите войни, по произволен и ненаучен начин, очакват, че рано или късно ще бъде създаден един „справедлив“, „мирен“ и „многополюсен свят“. Някои от тях подкрепят капиталистическия съюз – ЕС, или виждат капиталистическия Китай или Русия като „нов полюс“ и сила, противопоставяща се на Съединените щати, отъждествявайки тези сили, в различна степен, с интересите на работническата класа и народните слоеве на своите страни.
Ключовият момент е, че КПГ е разработила съвсем различен подход, който ѝ позволява да избегне затъването в сътрудничество с буржоазните сили и правителства в името на един фалшив „антифашизъм“ и „антиимпериализъм“. Тя също така ръководи борбата срещу САЩ, НАТО, ЕС и участието на Гърция в империалистически войни, както и борбата на работниците и народните слоеве за техните права, акумулирайки сили за сваляне на капиталистическата система и за скъсване с империалистическите съюзи. По този начин КПГ запазва своята независима стратегия и не служи на евроатлантическия империалистически блок, който уж се бори с ревизионизма в международното право, нито на зараждащия се евразийски блок, който предлага нова „справедлива архитектура в международните отношения“ и т.н. „многополюсен свят“. КПГ постига това, защото има дълбоки корени в работническата класа и богат исторически опит, който постоянно изучава и вади изводи, необходими за воденето на съвременнатаѝ борба.
Така, изучавайки собствената си история и историята на международното комунистическо движение, опита на социалистическото строителство и контрареволюцията през 20-ти век, тя разработи своята революционна Програма. Въоръжена с изводите, извлечени от опита на погрешната стратегия на етапите, на антифашистките фронтове с буржоазни сили и на причините за свалянето на социализма в СССР, тя защитава законите на социалистическото строителство. Комунистическата партия на Белорусия очевидно игнорира всичко това, когато критикува КПГ, придържайки се към остарели подходи на международното комунистическо движение и повтаряйки ги, за да оправдае политическото си обвързване с ръководството на буржоазната Република Белорусия, стигайки до абсурдното твърдение, че днес“...там се изгражда белоруски социализъм“. Тази позиция противоречи на марксистко-ленинските принципи и няма никаква научна основа, тъй като е добре известно, че изграждането на социализма изисква революционни процеси, разрушаването на буржоазната държава, създаването на нови революционни институции на властта, обобществяване на средствата за производство, централизирано научно планиране на икономиката, а не просто силен държавен сектор на икономиката.
През годината която свършва КПГ демонстрира своите разработки и дейност както на вътрешния, така и на международния фронт. Тя активизира дейността си, попълни редиците си с нови членове и кадри и натрупа нов ценен опит в борбата. Затова посрещаме Новата 2026 година и 22-рия конгрес на КПГ с чувство за отговорност, гордост и войнствен и реалистичен оптимизъм относно напредъка на нашата Програма и справедливостта на нашата борба за достоен живот, освободен от експлоатация и империалистически войни, за социално благополучие в съответствие със съвременните нужди на работническата класа, другите народни слоеве и младежта, в съответствие с реалностите и възможностите на 21-ви век.
Пожелаваме на всички наши другари в другите страни здраве, сила и успех в технята борба, за да може борбата за социализъм-комунизъм да се засили по целия свят!
Да живее марксизмът-ленинизмът и пролетарският интернационализъм!