На 8 юли 2022 г., в централата на Централния Комитет на КПГ в Атина, се състоя среща на 4 партии: Комунистическата Партия на Гърция (КПГ), Комунистическата Партия на трудещите се на Испания, Комунистическата Партия на Мексико и Комунистическата Партия на Турция, с тема: "Засилване на работническата и народна борба срещу империалистическата война и срещу настъплението на капитала, за социализъм".
Четирите партии бяха представени на най-високо ниво. По-конкретно от: Димитрис Куцумбас, генерален секретар на Централния комитет на КПГ, Астор Гарсия, генерален секретар на Централния комитет на КП на трудещите се на Испания, Павел Бланко Кабрера, първи секретар на Централния комитет на ЦК комитет на КП на Мексико и Кемал Окуян, генерален секретар на ЦК на КП на Турция.
Делегациите на компартиите участваха също така на митинг по повод на 31-ия Антиимпериалистически лагер на Комунистическата Младеж на Гърция, в град Волос.
Прилагаме уводното изказване на Димитрис Куцумбас:
"Уважаеми другари,
Винаги се радваме когато приемаме в централата на Централния Комитет на КПГ представители на братските комунистически партии, още повече днес, след периода на пандемията, която ограничи нашите многостранни контакти. Така, ние сме много щастливи за нашата важна среща и затова че ще вземете участие в тазгодишния антиимпериалистически лагер на нашата младежка организация, на Комунистическата Младеж на Гърция.
Истина е, че нашите партии са постигнали високо ниво на сътрудничество. Заедно участваме в международните срещи на комунистическите и работнически партии, в "Международния комунистически обзор", а трите от нас и в Европейската комунистическа инициатива. Ние се борим заедно на много фронтове. Фокусираме върху проблемите на работническата класа, другите народни слоеве и върху укрепването на пролетарския интернационализъм.
Нашите партии изразиха активно своята солидарност с борбата на трудещите се и народното въстание в Казахстан в началото на тази година и след това поеха, преди няколко месеца, важната инициатива за съвместно комюнике на Комунистическите партии относно империалистическата война в Украйна, която обедини подкрепата на значителен брой комунистически партии и младежки организации. Тази ни дейност послужи като основа за днешната среща в Атина, за да обсъдим развитието на войната в Украйна, но и сериозните международни събития. Да обменим опит от борбата на нашите партии, да допринесем за развитието на съвместните действия на Комунистическите партии, за усилията за укрепване на единството и възраждането на международното комунистическо движение на революционни основи, за провеждане на нови съвместни действия през следващия период.
В тази насока ние смятаме, че можем с всички средства да дадем тласък за засилване на класовата борба, за мобилизация и подготовка на трудовите маси в борбата за събарянето на капиталистическото варварство. В края на краищата необходимостта за социализъм се очертава ясно от страданията и острите проблеми, от произходните събития пред които са изправени работническата класа, народните слоеве, младежта и жените от народен произход в нашите, но и в другите капиталистически страни.
Нашите партии осъдиха империалистическите войни в Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Йемен, Мали в Африка и в толкова много други части на света, които се оказваха в "окото на циклона" на империалистическите планове. Противопоставихме се на империалистическата агресия, на опасната роля на САЩ, НАТО и ЕС и продължаваме решително по този път. Същевременно подчертаваме и последователно повдигаме опасностите които се пораждат от империалистическите съперничества, които в крайна сметка са причината за войните. Разкриваме сблъсаците между монополите, буржоазните държави и техните съюзи за суровините, за полезните изкопаеми, за търговските пътища, за геополитическите опори и за пазарните дялове.
Сегашните събития се определят от империалистическата война в Украйна между САЩ, НАТО, ЕС от една страна и Русия. Война която продължава вече около 5 месеца. Причините за нея се крият в империалистическите конкуренции, в конфронтацията на буржоазните класи. "Горивото", което доведе до тази война, започна да се трупа след контрареволюцията, капиталистическата реставрация и разпадането на Съветския Cъюз. Когато, всичко което, с героични усилия, бе създадено от съветския народ, отново се превърна в обменна стока, когато промишленните предприятия и земята, всичките средства за производство от обществената собственост отново станаха индивидуална капиталистическа собственост, попаднаха в ръцете на вътрешни и чужди експлоататори.
От този процес възниква и конфликтът в Украйна, за нейното участие в различните проекти на капиталистическа интеграция, като например появата на реакционното правителство с подкрепата на САЩ-НАТО-ЕС, което използва в тези си планове дори открити фашистки сили. Реакционни сили, които в предходния период се появиха и укрепиха, между другото да отбележим и с финансовата подкрепа и политическото влияние и на Русия. Ето защо посочваме, че предтекстът за "денацификация", изтъкван от руското ръководство, което същевременно бълва отрова за съветската власт, за Ленин и болшевиките, е преднамерен. Ние обаче знаем добре, че борбата с фашизма не може да се води последователно от онези, които крият, че фашизмът е "рожба" на капитализма и в същото време обещават да проведат ..."правилнатa декомунизация"!
Точно както е и напълно преднамерен претекстът, с който САЩ, НАТО и ЕС прокарват престъпните си планове в Украйна, уж за запазване на "свободния свят", "демокрацията", борбата с "ревизионизма" в международните отношения. По този начин те крият истинските си стремежи, стратегическите си планове за прокарване на интересите си в Евразия, преди големия конфликт с Китай за надмощие в империалистическата система. И от двете страни надделяват замислите срещу народите, за тяхната още по-дълбока експлоатация.
Изтъкването на империалистическия характер на конфликта и от двете страни е много важен въпрос за насоката на борбата на народите. Това е и един от спорните въпроси, който поражда дискусии и противопоставяне в рамките на международното комунистическо движение.
Историческият опит доказва, че комунистическите партии в условията на империалистическа война се оказват под натиск, минава под изпитание тяхната издръжливост. Затова са необходими силни теоретични и политически основи за да може една партия да продължи да отстоява своята самостоятелна дейност, да определи и отдели своята позиция от позициите на буржоазията и на империалистическите съюзи. При тези обстоятелства е фундаментално важно да не заставаме на страната на нито един от капиталистическите лагери във войната, да се борим срещу буржоазните класи, да сме на страната на народите, за извеждане на нашите страни от войната и за засилване на борбата за премахване на причините за войните, за тотално събаряне на капитализма, който ги поражда.
Следователно това е за нас правилната страна на Историята!
Партиите, които нарушават този принцип, или се самозалъгват за възможноста да бъде постигнато "мирно взаимосъществуване" в рамките на международните капиталистически съперничества, които вярват в някой си утопичен "неагресивен" империализъм или империализъм, чиято агресия уж може да бъде "укротена" чрез различни "архитектури на сигурността" в днешния така наречен "многополюсен свят", на практика – тези партии – се поставят под влиянието на една или друга управляваща буржоазна класа и в крайна сметка те стигат до положението да "подкрепят" нейните стремежи и цели. По този начин обаче те самите се обезоръжават идейно, политически и организационно, в резултат на което стават неспособни да изпълнят своята основна задача, а именно борбата срещу империалистическата война и клането на народите.
Считаме, че в настоящия период и етап е необходимо тези въпроси да бъдат изяснени от възможно по-голям брой партии, тъй като виждаме опасноста от разширение на империалистическите войни. За това смятаме, че допринасят натрупването на голяма военна мощ на натовските страните в Европа, заплахите за използване на ядрено оръжие, новите империалистически съюзи които се създават в азиатския регион, плановете изготвени на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Мадрид и много други.
Народите вече заплащат последиците от войната, някои с живота си, а други с непосилното икономическо бреме, но също така и цената на "зеления преход", съперничествата за разпределянето на енергийните източници, последиците от тъй нареченото "премахване на зависимостта" на Европа от руския природен газ и петрол, наложените санкции, но и задаващата се "хранителна криза". Нужно е постоянно да наблюдаваме голямата картина, съвкупността от съперничества и антагонизми, които обхващат капитализма в цял свят. Нужно е непрекъснато наблюдение на събитията в Азиатско-Тихоокеанския регион, но и навсякъде където е силно изразена конкуренцията между САЩ и Китай, който е най-сериозната икономическа сила в съвременния капиталистически свят и който същевременно много бързо увеличава своята военна мощ.
Гърция, Испания и Турция са членове на НАТО. Те имат стратегически отношения със САЩ, като такива също така има и Мексико. Освен това Гърция и Испания са членки на ЕС, а Турция е нейн стратегически партньор. Нашите страни са въвлечени в империалистическата война в Украйна, като например с наличието на американски бази. Все повече и повече трудещи се осъзнават необходимостта от борба за оттегляне от тези империалистически съюзи, все по-масово участват в народните акции за закриване на американо-натовските бази, които само мир и сигурност за народите не венчаят. Също така трябва да изтъкнем, че буржоазните класи на Гърция и Турция, две държави членки на НАТО, засилват конкуренцията помежду си, създават много опасни условия за нашите два народа.
В тези условия компартиите на Гърция и Турция са взели ясна позиция относно ситуацията в региона. Противопоставяме се на всеки опит за промяна на границите и на международните договори които ги определят, борим се срещу национализма, насърчаваме приятелството на нашите народи. Ние ще направим всичко възможно отношенията между комунистите на Гърция и Турция да се задълбочават и умножават, така че тези отношения да дадът положителен отпечатък върху отношенията и на двата народа.
Същевременно обаче не можем да се абстрахираме от цялостната ситуация в международното комунистическо движение, което според нас е изправено пред дългогодишна идеологическа, политическа и организационна криза. Силното опортюнистично течение, отказало се от научния комунизъм и закономерностите на социалистическата революция и строителство, рециклира сериозни идеологически проблеми, които пречат на борбата и съвместните действия на компартиите, на тяхната идейна идентичност и единство.
Такива проблематични подходи и позиции са например тези:
- които насърчават безпредметни усилия за едно предполагаемо "хуманизиране на капитализма" и "демократизиране на империалистическите съюзи",
- които развиват погрешни, застояли и остарели възгледи за "правитесвенно сътрудничество със социалдемокрацията", за някои "нови антифашистки фронтове" като уж основно съдържание на народната борба, откъснати от стратегическата цел за борба срещу капиталистическото варварство, за "единство на левицата" и създаването на безпринципни съюзи водещи до изчезването на самостоятелността на комунистическото движение и до интегрирането на радикални социални сили в буржоазното управление и др.
Също така позиции:
- които подхождат безкласово към международните съюзи на буржоазните класи (ЕС, НАТО, БРИКС и др.),
- които не заемат ясна позиция срещу национализма и расистките възприятия срещу бежанците и мигрантите, но и срещу другите малцинства,
- които пропагандират представите за "многополюсния свят", за "законите и нормите на международното право" и разбират тези закони и норми като един надкласов продукт на мирни договорености, а не като отражение на конкретното съотношение на силите, и други подобни.
Бихме искали да се спрем малко по-подробно на някои от тях.
Вярваме, че много от тези проблеми се дължат на факта, че за съжаление много партии не са успели да адаптират стратегията си към нашето съвремие. Тоест ерата на империализма, на господството на монополите, с насока на борбата за преход от капитализма към социализъм, за разрешаване на основното противоречие на капитализма между труда и капитала, което определят и характера на съвременните революции като социалистически.
Те остават в програмите си на стари позиции, остарели от самия исторически опит. Говорят за някои неясни, междинни етапи между капитализма и социализма, които уж ще ни улеснят в преминаването към социализъм. По този начин, напълно пренебрегвайки историческия опит който ни учи, че този стратегически подход е довел само до печелене на време за реакционните, капиталистически сили за да се прегрупират и контраатакуват прогресивните, революционни сили, да подкопават работническото и комунистическо движение, водят до губене на време за самия революционен процес, на който тези партии по-същност би трябвало да служат.
Съществуват партии, които не са изяснили отношението си към буржоазните правителства, като не отхвърлят своята подкрепа или участието в тях в условията на капитализма. За съжаление, те продължават да си сътрудничат с греховната социалдемокрация, въпреки че на практика нейната роля е от отдавна доказана многократно, като политическа сила която представлява интересите на капитала, като управленец на капитализма, който се използва за подкопаването на съзнанието на работническата класа, за налагане на антиработнически и антинародни мерки, за увековечаване на експлоататорската система. Има дори и случаи на подкрепа, на сътрудничество или толерантност към буржоазни, дори националистически и шовинистични сили, които се обвиват в "мантията" на "патриотизма".
Ние сме на мнение, че много компартии в рамките на международното комунистическо движение все още не са успели колективно и задълбочено да изучават:
- историята на международното комунистическо движение, но също и собствения си исторически опит,
- причините за контрареволюционния обрат в Съветския Съюз и другите социалистически страни,
- да изведът поуки от разяждащата роля на опортюнизма,
- тежките последици от нарушаването на принципите на социалистическата революция и строителство.
За всички нас също е очевидно, че в рамките на международното комунистическо движение се развива голяма дискуция за това какво означава империализъм.
Доминира анализът, който ограничава определението на империализма само или главно до неговата реакционно-агресивна външна политика, в резултат на което като такива се определят само САЩ и най-мощните страни-членки на ЕС.
Съществуват партии, които все още смятат Китай за държава, която изгражда социализъм, против закономерностите на социалистическото строителство, но и против самата реалност, която показва че сега в Китай капиталистическите производствени отношения доминират напълно. Други партии, макар да приемат че съвременна Русия не е Съветският Съюз, се ограничават в позиция, която поставя под въпрос империалистическия характер на Русия, където обаче също съществуват силни монополи, а е и втората капиталистическа военна сила след САЩ.
По тези, но и по други въпроси, са ценни позициите на нашите партии, които могат да допринесат и помогнат, особено в рамките на "Международния комунистически обзор" и Европейската комунистическа инициатива. Разбира се, важен качествен елемент е, че тези две форми на многостранно сътрудничество на комунистическите партии декларират, че се основават na научния комунизъм. Но и в тях даже съществуват някои различни идейно-политически подходи, дори и смущения, и това е типичен пример за това, че декларациите или намеренията само не са достатъчни. Затова е необходима дискусия по същество, за да преодолеем проблемите, да поставим солидни основи и да разширим рамките на нашите действия през следващия период.
Другари,
KПГ в този период води тежка борба. У нас се провеждат масови акции срещу империалистическата война и намесата на Гърция в нея, засилват се призивите да не бъдат отправени войници и офицери извън границите на страната, да се закрият военните бази на САЩ и НАТО. Тази борба се съчетава с борбата за да не заплати народът последствията от войната и на така наречения "зелен преход", срещу поскъпването на цените и енергийната бедност, за оцеляването на народните семейства, премахването на тежките данъци, за повишаватето на народните доходи, за покриване на съвременните социални нужди и правата на работническата класа и на народните слоеве като цяло. Това е борба, неразривно свързана с процеса на формиране на социалния съюз между работническата класа и низките и средни слоеве от града и селото, с цел завоюването на работническата-народна власт.
Обнадеждаващи са резултатите идващи от различни трудови отрасли, които чрез значителни и тежки борби успяват да подпишат колективни трудови договори, както работниците в китайския монопол Cosco в пристанището на Пирея или Федерацията на строителните работници и др. Насърчаващи са и новините по работните места, където работниците реорганизират синдикатите си, укрепвайки бойните сили в тях, както ясно се случи напр. в отраслите на здравеопазването, където през предходния период трудещите се, лекари и медицински персонал, водиха героична битка с пандемията в много трудни условия поради политиката на комерсиализация и съкращение на общественото здравеопазване, провеждана от всички правителства.
За динамиката на нашата бора свидетелстват и резултатите от неотдавнашните студентски избори, на които бюлетината на "Панспудастики", поддържана от Комунистическата Младеж на Гърция и КПГ, за пръв път след 1986 г. стана отново първа сила, събаряйки от първото място студенстката бюлетина на управляващата партия "Нова Демокрация".
Както и неотдавнашната национална конференция на Общоработническия Боен Фронт (ПАМЕ), в която участваха повече от 500 първични профсъюзни организации, отраслови федерации и регионални работнически центрове от цяла Гърция, за да се засили организацията на борбата на работническата класа.
Виждаме, че вие също засилвате борбата във вашите страни и вярваме, че съвместната борба на нашите партии може да се развие на много фронтове.
Необходима е обмяната на опит в политическата дейност на партиите, в борбата в работническото и народно движение и сред младежта. Можем да засилим сътрудничеството си и усилията за революционна реорганизация на международното комунистическо движение, задълбочавайки развитието на "Международния комунистически обзор" и Европейската Комунистическа Инициатива, както и на Международната Среща на Комунистическите и Работнически Партии.
Искаме по този повод да пожелаем успех на Кубинската Комунистическа Партия в провеждането на 22-та Международната Среща на Комунистическите и Работнически Партии, която ще се проведе в Куба в края на месец октомври.
Има много въпроси, по които нашите страни могат да разширят сътрудничеството си. От голямо значение е инициативата, която предриехме четирите партии за да се издаде съвместно изявление, за да изразим несъгласието си с империалистическата война в Украйна и да повдигнем принципни въпроси, което изявление бе подписано от 42 комунистически и работнически партии и 30 комунистически младежки организации.
Но това не е достатъчно. Имаме нужда от нови инициативи и форми на дейност в тази насока. Необходимо е да продължим борбата си срещу империалистическата война, но и изцяло срещу империалистическите планове и намеса, срещу НАТО, ЕС и всякакви империалистически съюзи, по линията на излизане от тях, с власта в ръцете на народите. Необходимо е да се борим за закриването на военните бази в нашите страни и премахването на всички договори, които ги въвличат в империалистически планове.
Освен това можем да продължим и да задълбочим изучаването на проблемите на социализма изграден през 20-и век, причините за контрареволюционния обрат, да изучаваме историята на международното комунистическо движение.
В същото време е необходимо да се засили съвместната дейност на международното работническо движение и международните масови антиимпериалистически организации. Необходимо е международната солидарност да се издигне на по-високо ниво. Да се засили борбата срещу преследването на комунистите и комунистическите партии, както и нашата дейност на страната на всички народи, изправени пред империалистическа агресия, на страната на бежанците и мигрантите. Да засилим борбата за отстояване на трудовите, социалните и осигурителни права, за нуждите на трудещите се, срещу държавните репресии и работодателския терор.
Другари,
Новият етап на който се борим поставя големи изисквания и условията ни налагат да засилим идейно-политическата борба срещу буржоазните партии от всякакъв род. Позициите, насочени единствено или главно към борба с неолиберализма, водят до оправдаването на социалдемокрацията и други буржоазни сили, привърженици на държавното "регулиране на пазара". Но както либералните, така и социалдемократическите партии са партии управляващи капиталистическата експлоатация. Те са отговорни за страданията на народите, тъй като винаги, използвайки различни методи, прехвърлят тежестите на капиталистическата система върху плещите на трудещите се.
Днес се увеличават задачите на комунистите в борбата срещу опортюнизма, който изразява влиянието на буржоазната идеология и политика в работническото движение. Неговата дейност подкопава класовата борба, която е движещата сила на общественото развитие, води до разоръжаване на работническата класа, до нейното интегриране в капиталистическата система.
Капитализмът е прогнил, ражда бедност, безработица, войни, бежанци!
Експлоатацията се засилва, пропаста между постиженията на науката и техниката, възможностите на нашата епоха и преживяването на работническата класа и народните слоеве непрекъснато се разширява. Всеки ден се потвърждават необходимоста и актуалноста на социализма, на работническата власт, на обобществяването на средствата за производство, на централизираното планиране, подчертава се значението на социалния съюз на работниците и дребните собственници, антимонополната и антикапиталистическа насока на борбата.
Нашата дискусия сигурно не може да приключи на днешната ни среща. Днес ние полагаме основите за по-тясно и по-съществено сътрудничество, проучване на събитията и обмен на мнения, за развитие на общата борба и принос към каузата на преустройството на комунистическото движение.
С тези мисли искам да ви благодаря за участието ви на днешната среща за и приноса ви към нея и да ви пожелая другарски и братски много сили и здраве!
