За разграбването на съветското наследство

Совинтерна се позиционира като международен съюз на съвременните леви сили по света. Тя е основана в Москва на 25-29 април 2026 г. под егидата на лявоцентристката социалдемократическа партия „Справедлива Русия“, която е представена в руския парламент (Държавната Дума) от 28 депутати (от общо 450). На последните избори за Думата тя е получила 7,5% от гласовете, погълъщайки и крайните националисти. Сред тях е и Захар Прилепин, бивш член на така наречената „Национал-болшевишка партия“, която се стремеше да подражава на Националсоциалистическата партия на Хитлер, стигайки чак до нейните лозунги и символи, като основният ѝ девизбе: „Русия е всичко, останалото е нищо!“

„Справедлива Русия“ подкрепи рускотонахлуване в Украйна и за това беше изключена от Социалистическия интернационал, в който членуваше до 2022 г. По-рано, през 2014 г., тя получи порицание от тази международна социалдемократическа асоциация за това, че нейните депутати гласуваха за измение на закона за абортите, който, наред с други неща, постановяваше, че една жена може да прекрати бременноста си само със съгласието на съпруга си. Какъв напредък! А още по-рано, през 2007 г., лидерът на партията Сергей Миронов, следвайки стъпките и примера на Путин, се нахвърли срещу болшевиките, които, по неговата оценка, „са управлявали страната чрез тоталитарен контрол над мисълта“.

Показателно е, че Сергей Миронов, председател на партията „Справедлива Русия“, водеща сила в „Совинтерна“, някога е получил единтежък чук като подарък от Евгений Пригожин, основателя на ЧВК „Вагнер“. Този чук се е превърнал в символ на руските националисти по време на империалистическата война в Украйна, след като в интернет се появяви поредица от видеоклипове, показващи бойци от групата „Вагнер“, екзекутиращи с него свои другари, които преди това са се предали на врага. В допълнение към възпоменателния надпис, чукът е гравиран и със символите на „Вагнер“, които, както и самото име на тази наемническа група, са заимствани от нацистите.

Заслужава да се спомене тук, че през 2011 г. Владислав Сурков, бивш помощник на руския президент и бивш вицепремиер, публично заяви, че „Справедлива Русия“ е създадена, за да манипулира потенциалното народно недоволство. Всъщност през всички тези години „Справедлива Русия“ фанатично е подкрепяла всяка стъпка, предприета от Кремъл, и активно е помагала и насърчавала всички антинародни закони, включително тези, които заглушават всеки опозиционен глас в Русия.

В крайна сметка, през 2026 г., „Справедлива Русия“,подписвайки съответната декларация,се присъедини към така наречената Световна антиимпериалистическа платформа (САП), която е известна с това, че играе активна анти-КПГ роля.

В изявления на представителите на „Совинтерна“ се споменават 100 участващи комунистически и леви партии, но пълен списък на тези партии не бе публикуван. От публично оповестената информация може да се заключи, че някои комунистически партии, вече свързани съсСветовната антиимпериалистическа платформа (САП), участват в т.нар. „Совинтерн“.Например така наречената Американска комунистическа партия, която е партия съставена от поддръжници на Тръмп, скрита под комунистическо знаме, но която на последните президентски избори в САЩ подкрепи...„миротвореца Тръмп“. И това не е случайно, като се има в предвид, че един от теоретиците на САП наскоро призова комунистите да се включат в „тактическо сътрудничество“ с Тръмп в борбата срещу глобалистите.

Но куриозите не свършват дотук. Например, партията „Ватан“ (което на турски означава „Родина“) представлява Турция в този Международен съюз на съвременните леви сили по света. Това е националистическа партия, чийто антиамериканизъм има чисто опортюнистически и декларативен характер. Тя защитава интересите на буржоазията от евразийската империалистическа ос (Китай и Русия) и има тесни връзки с части от турския военен естаблишмънт. „Ватан“ не само подкрепя концепцията за така наречената „Синя родина“, чрез която турската буржоазия изразява агресивните си стремежи в посока на запад от границите си, оспорвайки суверенните права на Гърция и Кипър, но е и един от най-пламенните ѝ апологети. Двамата основни идеолози на концепцията за „Синята родина“ – пенсионираните адмирали Джем Гюрдениз (той е този който въвежда и термина през 2006 г.) и Джихат Яйджъ – имат тесни връзки с идеологическия кръг на „Ватан“. Освен това Гюрдениз редовно пише статии за партийния вестникна „Ватан“ „Айдънлък“.

Естествено, в тази инициатива имаше място за персонажи иот Гърция: нашата страна е представена от един едноличен „теоретичен кръг“ и от социалдемократическата „Делфийска инициатива“. Тази група е представена от един определен предприемач, който от време на време се представя като изпълнителен директор на инвестиционната компания, изграждаща Южноевропейския тръбопровод („South European Pipeline“).

Считаме, че няма нужда да продължаваме този списък. Вярваме обаче, че си струва да отбележим, че силите на опортюнизма и реформизма – тези апологети на различните форми на буржоазно управление и подчиняването на работниците и младежите на целите на един или друг буржоазен лагер – несъмнено ще продължат своята пагубна дейност, включително чрез спекулации с историята на международното работническо и народно движение.

Следователно нараства нуждата от укрепване на идеологическия и политическия фронт и противопоставяне както срещу антикомунизма и потискането на работническите и народните борби, така и срещу онези сили, които отделят борбата срещу войните и фашизма от борбата срещу капитализма, който в крайна сметка ги поражда. Необходимо е да бъдат отхвърлени фалшивият антиимпериализъм и антифашизъм, както и различни подобни „схеми“, използвани от буржоазните и опортюнистическите сили, за да привлекат народите в своите планове.

Въпреки тази ситуация, в рамките на неблагоприятното съотношение на силите на световната сцена, КПГ и другите комунистически партии водят последователна борба за революционната самостоятелностна международното комунистическо движение, неподвластно на влиянието на буржоазните сили и интереси, за неговото възраждане и реорганизация на марксистко-ленинска основа, срещу империалистическите войни, буржоазията, капиталистическата експлоатация и антикомунизма.