Политическият живот в Гърция на практика се движи в ритъма на предизборната борба, въпреки уверенията на правителството, че парламентарни избори ще се проведат след края на мандата му през пролетта на 2027 г.
Съвсем наскоро две нови партии обявиха своето присъствие.
Първата партия, „Надежда за демокрация“, е основана от Мария Каристиану, която стана известна в страната като майка на една от жертвите на престъплението в железопътната катастрофа на Темпи. Става дума заедна еднолична партия. Нейната лидерка М. Каристиану говори абстрактно и безкласово за „справедливост“, „прозрачност“, „демокрация“ и „независимост“, възхвалявайки „буржоазната законност“ и институциите на ЕС. Още от самото начало е свързвана с религиозни фанатици, поддържащи реакционни възгледи по определени въпроси.
Втората е също една еднолична партия, създадена от Алексис Ципрас, бивш министър-председател и бивш лидер на социалдемократическата партия СИРИЗА, която управляваше страната от 2015 до 2019 г., съвместно с крайнодясната партия АНЕЛ, обслужвайки интересите на големия капитал. Създаването на новата социалдемократическа партия, наречена ЕЛАС (Гръцки ляв алианс), има за свое предназначение да съживи политическия наратив за т.нар. „управляваща левица“. Педизвика същевременно сериозни вътрешни сътресения както в СИРИЗА, така и в партията Нова левица, които се оказаха на ръба на колапса, както и основателната загриженост от страна на ПАСОК, класическия полюс на гръцката социалдемокрация.
На този политически фон, говорейки на неотдавнашен митинг в Мениди (работническо предградие на Атина), генералният секретар на Централния комитет на КПГ Д. Куцумбас отбеляза:
„Правителството на Нова Демокрация и системните опозиционни партии спорят ежедневно за това коя от тях е по-способна да осигури икономически растеж. НД и Мицотакис пропагандират „политическата стабилност“, т.е. стабилността на позициите си като основно условие за успех. В същото време ПАСОК, Ципрас и други настояват за политическа промяна, но това не означава непременно промяна в политическия курс.“
Той фокусира конкретно върху ролята на опозицията, като подчерта, че „съществуваедна удобна опозиция, която гласува заедно с правителството на Нова Демокрация законопроектите и директивите на ЕС. Всички те се прекланят пред ЕС, НАТО, САЩ и техния съюзник Израел, мълчат за опасното участие на страната ни във военните конфликти и – най-важното – обслужват интересите на същата класа: на капиталистическата класа, на експлоататорите на труда на нашия народ“.
Позовавайки се на едноличните партии, той добави: „Те се водят от лидери, които се представят ролята на Месия, предлагайки готови решения. Това, което те изискват от народа, е да стане от канапето веднъж на четири години, да гласува за тях, а след това да седне отново и послушно и мирно да следи за собственото си клане. Вече видяхме и ще видим много такива Месии в наши дни и в близко бъдеще“.
Говорейки за ролята на Комунистическата партия, генералният секретар на ЦК на КПГ подчерта: „Няма да чуете такива неща от КПГ. Убедени сме, че само народът, вървейки рамо до рамо с КПГ, може да стане главният герой на събитията и да обърне всичко с главата надолу.
Основното е да се реши да го направи!“.




