Все по-често се чуват гласове от различни буржоазни центрове и щабове, изразяващи загриженост относно засилването на междуимпериалистическата конкуренция и предупреждаващи за необратимо плъзгане към пълномащабен конфликт.
Говорейки за кризите, които сполетяха света една след друга през последните 15 години, управляващият директор на Международния Валутен Фонд (МВФ) наскоро заяви: „Все още не сме осъзнали напълно, че точно такъв ще бъде светът отсега нататък“. В подобен дух ръководителят на Европейската Централна Банка говори за „период на последователни кризи: от пандемии и сухопътна война на континента до енергийна криза и масивни увеличения на тарифите“.
Миналия май ръководителят на Военния комитет на НАТО заяви: „Вече сме в разгара на бурята“ и предупреди, че „страните от НАТО вече не могат да приемат за даденост период на стабилност и мир“. Генералният директор на Световната Търговска Организация, от своя страна, заяви, че „светът се плъзга към глобална рецесия поради множество припокриващи се кризи“.
Ръководителят на JP Morgan повтори тези становища, като наскоро заяви, че „Третата световна война вече е започнала“, защото „наземните боеве вече са в ход и редица държави се координират в тях“. Той дори предупреди: „Не можем да бъдем наивни (...). Не можем да се надяваме, че всичко ще се разреши от само себе си“.
Всички те цинично описват една нова фаза, в която конкуренцията между империалистическите центрове излиза извън контрол, старите споразумения вече не са в състояние да поддържат крехките и временни компромиси и така все по-често говоряторъжията.
За първи път след Втората световна война битката за първенство в глобалната империалистическа система между САЩ и Китай е заложена на карта, противопоставяйки евроатлантическия и нововъзникващия евразийски блок един срещу друг.
Както бе отбелязано в Политическата резолюция на 22-ия конгрес на Комунистическата партия на Гърция (КПГ):
„Борбата за върховенствона световната империалистическа пирамида е безмилостна. Тя се проявява във все по-разширяващо се поле на конфронтация в стратегически важни сектори на икономиката“, в резултат разбира се на отслабващата икономическа мощ на Съединените щати и на фона на възхода на Китай. При тези условия войната е средство за съществуване на буржоазната система.
Тази обща картина на текущите събития и конкуренция няма нищо общо с атмосферата на оптимизъм и ликуване произтичащи от крехкото споразумение постигнато между Съединените щати и Иран, която цареше вчера в буржоазните медии и центрове.
„Светът се възстановява“, „Цените на горивата ще се нормализират“, „Най-лошото бе избегнато“ – това са само някои от изявленията, направени на фона на провала на Съединените щати да постигнат военните си цели, въпреки масираните удари, които предприеха заедно с Израел и техните евроатлантически „съюзници“.
Конфликтът в Близкия изток се представя горе долу като от „кавга“ и... недоразумение, което сега се разрешава чрез споразумението, изгодно за всички, след което светът уж може да гледа към бъдещето по различен начин, без страх от по-нататъшна ескалация.
Крехкият компромис в Близкия изток – ако изобщо бъде постигнат такъв – не само не елиминира, а напротив, потвърждава общата тенденция към засилване на конкуренцията и конфликтите. Войната е новото „нормално“ на империалистическата система, където военните сблъсъци вървят ръка за ръка със задкулисни пазарлъци за временни сделки, с пренареждане на силите в рамките на империалистическите блокове, с разпадането на някои съюзи и създаването на нови.
Всички тези процеси непрекъснато ескалират напрежението, въвличайки все повече държави във водовъртежа си. Тези компромиси водят до по-нататъшни, и дори до по-остри ескалации на конфликта, както вече видяхме в Близкия изток, където беше постигнат компромис след войната от юни миналата година, който през февруари тази година доведе до подновяване на агресията на САЩ и Израел срещу Иран.
Тази неумолима тенденция се отразява и в рекордния брой империалистически конфликти през 2025 г.: 65 въоръжени конфликти в 35 държави – повече от всякога след Втората световна война.
Следователно няма причини за самоуспокоение. Причините, които пораждат империалистическите войни, не само че все още са налице, но и непрекъснато се засилват. Въвличането на Гърция в тези конфликти, за да се задоволят интересите на гръцката буржоазия, е тази верига, която обвързваи втяга народа ни в империалистическите войни.
Колкото по-упорито да се опитват да ни привикнат към „културата на ковчегите“, както проповядва гръцкият военен министър, толкова по-решително трябва народът и младежта да подготвят и организират своето контранастъпление. В единна редица, рамо до рамо с КПГ, трябва навсякъде да засили движението, което оспорва политиката на печалбите и войната, да засилим борбата срещу гнилата и разлагаща се капиталистическа система, необходимостта от чието сваляне се потвърждава от всеки нов обрат на събитията.
Коментарът е публикуван във вестник „Ризоспастис“, орган на Централния комитет на КПГ