За съкровените мечти на буржоазията: Ще загине ли кубинската революция?

Date:
юли 10, 2026
sygkentrosi-cuba-poreia-7

Статия, посветена на този въпрос, беше публикувана в края на юни и впоследствие бе препечатана в редица гръцки буржоазни медии. Авторът ѝ поставяше въпроса по следния начин: „Дали това са последните дни на „социализма“ в Куба поради заплахата от американска интервенция, или последните реформи в Хавана са способни да спасят нещо?“

Въпреки че авторът на статията не даваше ясен отговор на въпроса, поставен в заглавието ѝ, тя бе адресирана преди всичко до тези, които следят събитията на Острова на революцията, и особено до многото хиляди работници и младежи, коитопрез годинитепостоянно са изразявали и ще продължат да изразяват своята солидарност, както правят и към всеки харод по света, страдащ от империалистическа агресия на САЩ и ЕС, особено когато този народ е героичният народ на Куба.

Знаем добре, че тази империалистическа агресия не е възникнала от нищото, на пусто място. Тя е предизвикана от съзнателния и боен избор на кубинския народ да свали буржоазната диктатура чрез революционни средства, чрез въоръжена борба и да се стреми, десетилетя наред, да изгради новото социалистическо общество без експлоатация на човек от човека. Тази първа социалистическа революция на американския континент предизвика „свещеното“ възмущение на всякакъв видексплоататори по целия свят, както и на технитеплатенигромкоговорители.

В продължение на много години кубинският народ защитаваше своя избор, понякога даже с оръжие в ръка. Разбира се, общоизвестно е, че той следва този си път с подкрепата на Съветския съюз и на другите социалистически страни в Европа и успя да постигне значителни успехи, които направиха Куба пример за народите, особено в Латинска Америка и Карибите, демонстрирайки реално какво може да постигне един народ, ако успее да свали капиталистическото варварство.

Тези постижения включват:

  • Всеобщия и безплатен достъп до здравеопазването, благодарение на създадената обширна и челна в развитието си националназдравна система.
  • Изкореняването на неграмотността чрез мащабната кампания за ограмотяване проведена от 1961 г., докатознаем че и днес нивата на функционална неграмотност в Латинска Америка остават особено високи.
  • Създаването и предоставянето на безплатно държавно образование на всички нива, за всички.
  • Постигането на висока очаквана продължителност на живота и на много ниска детска смъртност в сравнение с много страни в региона и не само.
  • Разгръщането на обширна международна медицинска помощ чрез изпращане на хиляди лекари в страни от Африка, Латинска Америка и Азия.
  • Акцентът върху социалното равенство и премахването на социалните и расови неравенства, докато в съседните Съединени щати те стават все още широко разпространени.
  • Прилагането на аграрна реформа с преразпределение на големите владения на земята в полза на държавните или кооперативните стопанства.
  • Твърдата антиимпериалистическа позиция, включваща изпращането на въоръжени доброволчески части в Африка, която изигра решаваща роля в борбите на народите на Ангола и Намибия за тяхната независимост, както и в борбата срещу апартейда в Южна Африка.
  • Вдъхновяването на много освободителни движения в Латинска Америка и по цял свят, поради непреклонната позиция на Куба срещу интригите и намесата на САЩи тяхното военно превъзходство.
  • Развитието на народния спорт и култура, със значителни успехи в международни състезания и широк достъп до изкуствата, за разлика от капиталистическия свят, където тези основни нужди на хората са напълно комерсиализирани.

Опасностите от икономическите реформи

Като неразделна част от интернационалния си дълг да изрази твърда солидарност с Куба и нейния народ, Комунистическата Партия на Гърция (КПГ) отдавна и много отговорно изучава враждебната международна обстановка, в която се бори кубинският народ, както и събитията на Острова на революцията. Ето защо нашата партията никога не е крила факта, че Куба е изправена пред огромни трудности след свалянето на социализма в СССР и Източна Европа.

Погрешната позиция на международното комунистическо движение относно т. нар. „необратимост на процеса на социалистическо строителство“ допринесе за това Кубада се намери неподготвена след контрареволюционните промени в края на 80-те. Ключови икономически сектори бяха недоразвити, а самодостатъчността с основни стоки беше пренебрегната. По този начин, разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ и неговата система за обмен драматично изостри проблемите, причинени от престъпната блокада на САЩ.

Това доведе до отслабването и през 1992 г. до окончателното прекратяване на „процеса на коригиране на грешките и преодоляване на негативните тенденции“. Тази линия беше приета от Комунистическата партия на Куба през 1986 г. и имаше за цел да отмени редица пазарно ориентирани мерки, въведени в предходните години.

Впоследствие това прекратяване доведе до значителни отстъпки от страна на Комунистическата партия на Куба, отразени в решенията на Шестия конгрес на Партия през 2011 г. Например това доведе до появата на предприемачи, които могат да експлоатират работна сила на трудещи се, до 100 души.

Появи се частен предприемачески сектор, първоначално оправдан като принудителна отстъпка. През същия период ЕС се опита да проникне в Куба чрез европейски корпорации – като конкуренция на САЩ – чрез така нареченото „Споразумение за политически диалог и сътрудничество“ между ЕС и Куба, използвайки целенасочената кампания на ЕС за подкрепа на контрареволюционните елементи в страната под лицемерния претекст за предполагаеми нарушения на правата на човека.

Днес, въз основа на решения, взети от Комунистическата партия на Куба и одобрени от Народното събрание, се насърчават мерки, които укрепват стоково-паричните отношения. Например, държавните предприятия могат да бъдат трансформирани в акционерни дружества, капиталистите могат да наемат повече от 100 работници, като същевременно се премахва държавният монопол върху външната търговия, осигурява се широк достъп на чуждестранния капитал, банки и капиталистически инвестиции в ключови сектори на кубинската икономика, предоставя се земя за предприемаческа дейност и др.

Говорим за мерки, които, независимо че се представят като мерки за укрепването на социализма, се движат в обратна посока, отслабвайки обществената собственост върху средствата за производство и централизираното планиране – обективните закони на социалистическото строителство – и създавайки огромни опасности за народа и неговите постижения.

Историческата опит ни учи, че в случая със СССР лозунгът на перестройката не е бил възстановяването на капитализма, както в крайна сметка се случи, а обещанията за  „повече демокрация и повече социализъм!“. Още по-проблематични са опитите да се обяснят реформите в Куба, позовайки се на Китай, където капиталистическите производствени отношения доминират в продължение на много години вече и днес Китай се конкурира със Съединените щати за лидерство в глобалния капиталистически свят, където печалбите на китайските милиардери – много от които са и членове на Комунистическата партия на Китай – се състезават с американските, европейски, руски и други конкуренти.

Неправлни смятаме, че са сравненията и с новата икономическа политика (НЕП) на Ленин. НЕП-ът е планирано, умишлено и, най-важното, временно отстъпление на първата работническа държава, което е бързо преодоляно в рамките на няколко години, и където съветското правителство предприе много бързо решителни стъпки за укрепването и развитието на социалистическите производствени отношения. Освен това, капиталистите по време на НЕП-а в революционна Русия, т. нар. „непмени“, не само не са ставали членове на Комунистическата партия – на болшевишката партия – но и са били напълно лишени от всякакви политически права.

След свалянето на социализма в СССР, Комунистическата партия на Гърция проведе и продължава да провежда задълбочено проучване на контрареволюционния процес, като се фокусира върху икономическите реформи, както и върху мерките, приети в политическата надстройка и стратегията на комунистическото движение. Партията ниописа и обясни влиянието на борбата която се проведе в рамките на КПСС, преобладаването на пазарните подходи и в крайна сметка ролята, която те изиграхав свалянето на социализма в СССР,стоково-паричните и пазарниотношения,  очернянето на обществената собственост върху средствата за производство, отмяната на централизираното научно планиране и работническия контрол, които са обективни закони на социалистическото общество.

Революциите никога не гаснат!

Наистина, постиженията на Кубинската революция са застрашени, но означава ли това, че Кубинската революция ще умре и нейната неоспорима стойност и уроци ще бъдат загубени?

Без значение за това колко някой вярва, че може да пренапише историята, няма да успее да го направи!

Задънените улици на капиталистическия начин на производство са толкова безисходни, че социализмът остава единствената алтернатива и реалистична перспектива за народите, дори ако резултатите от цикъла на социалистически революции, проведени през 20-ти век, бъдат временно свалени.

Защото през 21-ви век народите ще бъдат съпътствани от сиянието на социалните завоевания, които те могат да постигнат в един свят без експлоататори, както беше в СССР, Куба и другите социалистически страни, въпреки всички слабости и грешки.

Защото ще продължим да се учим от думите на Че: „За нас няма друго приемливо определение за социализъм освен премахването на експлоатацията на човек от човека.“

Защото призивът на Фидел ще ни води винаги: „Социализъм или смърт!“

21-ви век неизбежно ще се превърне във века на новите победоносни социалистически революции.

Статия от вестник „РИЗОСПАСТИС“