Скъпи другари!
Благодарим ви, че предоставихте възможността на нашата партия да участва в Първия международен симпозиум „Фидел -наследство и бъдеще“.
Комунистическата партия на Гърция почита паметта и историческия принос на команданте Фидел Кастро Рус, лидер на Кубинската революция и Комунистическата партия на Куба, от чието рождение днес се навършват сто години.
Възглавявайки борбата, Фидел и неговите съратници написаха една важна глава в историята на световното революционно движение. Каквото и да правят враговете на народите – буржоазните класи, империалистическите центрове и всякакви възможни клеветници и хулители, отричащи революционната борба за сваляне на експлоататорската капиталистическа система и изграждането на един нов свят – социализма и комунизма – тази глава не може да бъде изтрита от историята на човечеството.
Особенно място в революционната биография на Фидел Кастро заема неговата преданост към пролетарския интернационализъм, мощното оръжие на работническата класа и народите в борбата за социално освобождение, както и безценният му принос за неговото развитие.
Първо, основната проява на пролетарския интернационализъм в живота на Фидел е водещата му роля във въоръжената борба и победата на Кубинската революция, в обобществяването на съсредоточените средства за производство и във въвеждането на централизирано планиране, което позволи полагането на основите на новото социалистическо общество при суровите условия на блокадата и дългогодишните контрареволюционни действия на американския империализъм.
Това велико международно наследство е особено актуално днес, когато буржоазният идеологически и политически апарат систематично работи за заличаването на значението, актуалността и реалността на революционната борба. За тази цел се използват различни опортюнистически и социалдемократически фалшификанти– т. нар. „прогресивни“ и „леви“ правителства и партии, които възхваляват парламентаризма и печално известния „мирен път“, обявяват капиталистическата собственост върху средствата за производство за свещена и неприкосновена, прекланят се пред печалбата и се застъпват за управление на капитализма, за запазване и увековечаване на експлоатацията на човек от човека.
На Първия конгрес на Комунистическата партия на Куба през 1975 г. Фидел отбелязва: „Самата революция – решителната борба срещу империализма и експлоататорските класи – беше изключителен учител за всички нас. Ето защо на 16 април 1961 г., сред грохота на оръжията, пред изправените стиснати юмруци, точно в часа, когато погребвахме жертвите на наемническите бомбардировки (в Плая Хирон), трудещият се народ прогласи с героична решителност, пред лицето на нашествениците, че Революцията сега става социалистическа. По това време богатството на чуждестранните монополи, земевладелците и местната буржоазия вече беше експроприирано, а нашата работническа класа беше загубила единственото нещо, което притежаваше – своите вериги…“.
Второ, този велик кубински революционер бе изразител на интернационализма на кубинския народ. Той защитаваше Ленин и Великата октомврийска социалистическа революция, първата в историята работническавласт и изграждането на социализма в Съветския съюз. В своите речи той е посочвал грешките и отклоненията, които впоследствие са довели до контрареволюциятаи капиталистическата реставрация.
Той подчертавашерешителното влияние на победоносната Октомврийска революция върху Кубинската революция и разпространението на марксистко-ленинската мисъл, а също така признаваше и ценеше високо интернационалистическата помощ, която Съветският съюз е оказал на Куба.
Трето, Фидел и Че дълбоко вярваха в идеята за интернационалистическа подкрепа на народите, борещи се срещу буржоазните класи и империализма за социалното си освобождение. Тяхната вяра се въплъщаваше в действията им. Това е голям принос и има десетки примери, където революционните сили, по решение на Комунистическата партия на Куба, са се озовавали в огъня на стълкновенията, в Латинска Америка и в Африка, с оръжие в ръка, с лекари и учители, с големи жертви, с отдаденост на пролетарския интернационализъм, на общата борба на народите.
Героични страници които народите не забравят, изразявайки своя интернационалистически дълг, с комунистите в първите редици на борбата, подкрепяйки постоянно и стабилно Кубинската революция, разпространявайки нейните идеи, противопоставяйки се на антикомунизма и клеветническите атаки на врага.
В тази велика борба, непреривно, Комунистическата партия на Гърция в нашата страна играе водеща роля в подкрепатаза Кубинската революция. От 1959 г. насам, дори в условията на нелегалност, през всички исторически периоди до днес, осъждайки престъпната блокада на американския империализъм, санкциите, интервенциите и заплахите, с големи народни демонстрации пред американското посолство, с организирани действия на синдикатите, на работническото и народно движение, по работните места, с изказвания в гръцкия парламент и в европарламента, къдетобушува антикомунизмът на ЕС и се отправят антикубински атаки.
С всички средства КПГ провъзгласява категоричната си позиция: „Долу ръцете от Куба!“. Продължаваме, с дълбокото разбиране и съзнанието, че решаващият въпрос в делото на пролетарския интернационализъм е засилването на борбата за революционнтоо сваляне на капиталистическото варварство, за изграждането на новото социалистическо общество, за разкъсването на империалистическите вериги в Гърция и в другите капиталистически държави.
Георгос Маринос, член на Политбюро на ЦК на КПГ