Реч на Комунистическата партия на Гърция (КПГ) на 24-та Международна среща на комунистическите и работническите партии

Осемдесет години след края на Втората световна империалистическа война, нараства постоанно рискът от една новаТрета световна империалистическа война.

Неравномерното развитие – безусловен закон на капитализма – измества баланса на силите между капиталистическите държави и империалистическите съюзи. Междуимпериалистическите противоречия се изострят, империалистическите оси се пропукват и пренареждат, засилват се вътрешните противоречия в капиталистическите държави.

Основният фактор, подхранващ и изострящ империалистическата конкуренция и конфликтите на международно ниво, е отслабващата икономическа мощ на Съединените щати на фона на възхода на Китай, както и засилването на противоречията както между, така и в рамките на самите държави-членки на НАТО и ЕС. Съществуващият Евроатлантически съюз е изправен пред зараждащия се Евразийски съюз, чиито основни сили са Китай, стремящ се да заеме първо място в световната капиталистическа икономика, и Русия, която и днес е втората по мощ военна сила в света.

От Латинска Америка до Гренландия, от равнините на Източна Европа до Индо-Тихоокеанския регион, навсякъде е очевидна ожесточената империалистическа конкуренция за контрол върху пазарите, суровините и транспортните маршрути за превоз на енергия и стоки. Това доведе до двете империалистически войни в Украйна и Близкия изток, в които по един или друг начин са замесени голям брой капиталистически държави. Освен това съществуват десетки други огнища, където народите проливат кръвта сиза интересите на монополите.

При тези условия дипломатическите средства стават все по-малко актуални за буржоазните държави. Търговските и икономическите войни придобиват приоритет, военните приготовления се засилват, военните разходи и покупките на оръжие се увеличават, тестват се нови оръжейни системи, модернизират се ядрените арсенали,  като цяло буржоазните държави ускоряват подготовката си за пълномащабно военно стълкновение.

Новата Стратегия за националната сигурност на САЩ, израз и адаптация на непосредствените приоритети на американския империализъм, разкрива целите и опасните планове, които американските монополи прилагат в Северна и Южна Америка, арена на ожесточена конфронтация с Китай.

В този контекст преди няколко месецаВенецуела стана мишена на американската военна империалистическа интервенция, насочена към разширяване на дейноста на американските икономически компании. Нещо повече, както показват събитията, това се случи с мълчаливото съгласие на част от държавния апарат и ключови лидери на социалдемократическото правителство на Венецуела. Целта на американските монополни групи е да завземат огромните природни ресурси на Венецуела в рамките на борбата им срещу своите конкуренти.

В Близкия изток Съединените щати прилагат план за преобразуване на целия регион в свой интерес и за засилване на позицията на Израел като ключов играч чрез така наречените „Авраамови споразумения“. Палестинският народ е принесен в жертва на „боговете“ на империалистическите планове за създаване на т. нар. „Нов Близък изток“ и новия индийски търговски коридор (IMEC), планиран да противодейства на китайския „Път на коприната“. След като сринаха Газа до основи и продължиха геноцида над палестинския народ, Съединените щати и Израел се опитват да превърнат ивицата Газа в свой протекторат. Заедно с други капиталистически държави те създадоха така наречения „Съвет за мир“, нахлувайки в палестинските територии под претекста за възстановяване, с цел завземането и експлоатацията на природните ресурси и извличането на полза и изгода от благоприятното географско местоположение на региона.

Прокарването на монополните интереси на Съединените щати, Израел и ЕС е движещата сила зад империалистическата военна агресия, разгърната на 28 февруари 2026 г. срещу Иран, една голяма капиталистическа страна, присъединяваща се към нововъзникващия Евразийски блок. Военната агресия на САЩ и Израел срещу Иран, чиято жертва е иранският народ, служи на стратегията за разширяване на „жизненото пространство“ на САЩ, за да се запази водещата им позиция в световната империалистическа система. Тя имаше сериозни последици за капиталистическия пазар и икономика, особеннов производството и транспорта на нефт и газ, по-специално поради блокирането на Ормузкия проток, щети които падат върху плещите на народите. Засега американските и израелските империалисти не са постигнали заявените си цели, иранският народ се съпротивлява и на фона на продължаващите преговори се наблюдава опасна военна ескалация.

Опитът показва, че прекратяването на огъня и различните споразуменията в рамките на т. нар. „империалистически мир“, които биват подписвани под дулото на оръжията срещу народите, са крехки и временни и те само подготвят новите фази на империалистическите войни.

Борбата за разделяне на империалистическите трофеи изостря противоречията в евроатлантическия лагер, което беше очевидно и на неотдавнашната среща на върха на НАТО в Анкара. Разногласията между САЩ и ЕС относно търговията, тарифите, Гренландия, отношенията с Китай и други въпроси обаче не им попречиха да стартират мащабна програма за въоръжаване на НАТО и да засилят военните подготовки, което ще доведе до тежки последици за народите.

КПГ, заедно с десетки други комунистически партии, от самото начало посочи империалистическия характер на войната в Украйна, който е в сила и за двете страни. Ние отбелязахме, че народът на Украйна плаща цената от намесата на НАТО и ЕС, които подкрепят правителството на Зеленски, от една страна, и от конкуренцията между тях и капиталистическата Русия, от друга. Посочихме отговорността на буржоазните класи на всички участващи сили, отхвърляйки техните претексти и отхвърляйки антикомунистическото и антисъветското фалшифициране на историята, прокарванои от двете страни. Партията ни подчерта необходимостта от разгръщането на единна борба от народите и осъди всяко участие на Гърция във войната, акцентирайки върху отговорността на правителството на управляващата партия „Нова Демокрация“, но и на всички другиевроатлантическипартии в страната, които подкрепят стратегията на гръцката буржоазия за засилване на нейната ролята и присъствие в региона.

Европейските държави от евроатлантическия блок създадоха т. нар. „Коалиция на желаещите“, стремяща се да участва в разделянето на сферите на влияние, да лобира интересите на своите монополни групи и да изпраща военни контингенти под претекст за „гаранции за сигурност“. Дискусията за „стратегическата автономност“ на ЕС се засилва и стотици милиарди евро се насочват към военната индустрия чрез програмата „ReArm Europe“ и други програми за военна готовност.

Програмата на КПГ определя позицията на партията ни по отношение на империалистическата война и насоките на нашата дейност. Ние чисто и ясно декларираме, че няма да застанем под ничие чуждо знаме. КПГ ще ръководи работническата и народна борба във всичките ѝ форми, така че народът, обединен в работнически народен фронт, да получи свободата си и да покаже пътя към освобождението от капиталистическата система, защото докато тя царува ще носи само войни или“мир” под дулото на оръжията.

Тази програмна насока поставя високи изисквания, тя е свързана с повишаването на идеологическата и политическата подготовка на партията, позволявайки ѝ да действа според революционния си характер при всякакви обстоятелства. Предпоставка е решителното и обосновано участие в идеологическата и политическата борба, която набира скорост и ще се засили в следващия период.

Работническата класа и съюзените с нея народни сили нямат интерес да се отъждествят с който и да е отимпериалистическите лагери или да изберат някой от грабителскитеблокове. Първостепенната задача на работническата класа и на съюзените с нея народни слоеве е да предодвратят въвличането на Гърция, под различни предлози и илюзии, в осъществяването на плановете на евро-натовскиялагера, в който участва гръцката буржоазна държава, да се култивира в народа пълно недоверие към буржоазното правителство и държава. Страната ни трябва да се оттегли от империалистическите планове, борима се  за излизането ни от НАТО, ЕС и всички империалистически съюзи, да придобият масите разбирането, че няма общи национални интереси между работниците и капиталистите, дори по време на война.

Никакви жертви в името на печалбите и войните на капитала! В един свят, обхванат от пламъци, само самостоятелната борба на работническата класа и народа начело с Комунистическата партия на Гърция може да доведе до победа!

Добре известно е, че империалистическата война в Украйна предизвика нови пукнатини в Международното комунистическо движение (МКД), което преживява продължителна и дълбока идеологическа, политическа и организационна криза. Този проблем е от изключително значение за хода на класовата борба, чието международно измерение е критично важно.

Тази ситуация възникна във един период, когато събитията ясно подчертаха необходимостта от революционна реорганизация на комунистическото движение, за която КПГ се застъпва заедно с комунистическите партии, с които сътрудничи в рамките на Европейското комунистическо действие (ЕКА) и Международния комунистически обзор (МКО), както и с десетки други партии от различни региони на света.

В рамките на тези усилия ние се стремим към съвместни действия и сътрудничество с онези комунистически партии и комунистически организации, които отговарят на следните критерии:

а) Защитават марксизма-ленинизма и пролетарския интернационализъм.

б) Борят се с опортюнизма и реформизма, отхвърлят лявоцентристкото, социалдемократичното управление, всякакъв вид буржоазно управление, участието или подкрепата на буржоазни правителства и всяка версия на Стратегията на етапите към социализма.

в) Защитават закономерностите на социалистическата революция и ги използват за оценка на напредъка на социалистическото строителство, стремят се да провеждат изследвания, да се учат от проблемите и грешките, отхвърлят теорията за изграждане на пазарен социализъм и не са съгласни с отричането на закономерностите на социалистическото строителство под прикритието на т. нар. национални особености.

г) Осъждат империалистическата война и подчертават отговорността на буржоазията и от двете страни. Поддържат идеологически фронт срещу погрешните представи за империализма, особено срещу идеята, че въоръжената военна агресия може да се разглежда изолирано от нейното икономическо съдържание, противопоставят се на всеки империалистически съюз. Не избират страна или лагер в един империалистически конфликт.

д) Развиват връзките си с работническата класа, стремят се да участват в синдикалното движение и в движенията на градските и селските среднислоеве, и се стремят да интегрират ежедневната борба за правата на работниците и народа в съвременна революционна стратегия за работническатавласт.

д) Не отделят антивоенната и антифашистката борба от борбата срещу капитализма, който именно поражда войните и фашизма. Отхвърлят фалшивия „антифашизъм“ и различните „антифашистки фронтове“, използвани от буржоазните и опортюнистични сили, за да измамят и привлекат работниците в своите планове. Поддържат идеологически и политически фронт срещу антикомунизма и потушаването, под различни форми, на работническите и народните борби.

Оставайки верни на принципа на пролетарския интернационализъм, отчитайки международния характер на класовата борба и необходимостта от единна революционна стратегия на комунистическото движение, КПГ се бори за формирането на марксистко-ленински полюс, за революционната реорганизация на европейското и международното комунистическо движение.

Под този лозунг бе проведен с голям успехпреди няколко месеца 22-ият конгрес на Комунистическата партия на Гърция. Ние засилваме усилията си да приведем ежедневната работа и дейност на партията в съответствие с нейните революционни цели, Програма и Устав, в борбата за консолидиране на трудещите се маси и подготовката им за свалянето на капиталистическата система.

Именно в тази насока нашата партия упоритосе бори сред работническата класа, народните слоеве и младежта, развивайки способността си да действа във всички условия на класовата борба. Водейки самостоятелна идейно-политическа борба,  действайки в рамките на профсъюзите и другите масови организации. КПГ е начело на всички протести, големи или малки, за съвременните права и нуждите на работниците и народа. Тя се бори за укрепване на общественното течение, което да оспорвагосподстващата политика и което е ясно видимо днес в променящото се съотношение на силите в работническото и студентското движение, в движенията на бедните селяни и на градските самонаети дребни собственници.

Без да омаловажаваме цялостния неблагоприятен баланс на силите, ние обективно оценяваме важните стъпки, постигнати през последните години благодарение на революционната стратегия на КПГ, неуморната работа на комунистите и хилядите приятели и поддържницина нашата партия за укрепване на идеологическите и политическите връзки с работническата класа и народните слоеве. Тези усилия доведоха до победата на класовите сили, обединени във Общогръцкия работнически боен фронт (ПАМЕ) в Атинския работнически център - най-големият трудов център в страната - както и в Работническите центрове в Пирея,Патраидесетки други трудови центрове,синдикални федерации и стотици първични профсъюзи. Първо място беше спечелено и в Конфедерацията на трудещите се в държавния сектор, Общогръцката федерация на лекарите в държавните болници и Общогръцките федерации на учителите както в началните така и средните училища. За пета поредна година фракцията, подкрепяна от Комунистическата младеж на Гърция (КМГ), зае първо място в студенските избори във ВУЗ-те. Благодарение на челната работа на комунистите, бяха проведени големи национални стачки и широк спектър от протести в различниотрасли,големи заводи и предприятия. Героичната борба на селските труженици продължи за 55 дни, като земеделските федерации и съюзи блокирахас тракторинационалната транспортна мрежа и пътища.

Всички тези събития са важни етапи в борбата срещу антинародната политика на правителството на Нова Демокрация, на капитала и ЕС, както и в конфронтацията с другите буржоазни партии, които споделят стратегическите цели на правителството.

Нашата партия е начело на борбата срещу участието на Гърция в империалистическите войни и планове, която непрекъснато се задълбочава с подкрепата и на различните либерални и социалдемократически партии в страната. КПГ стои начело на стотици протести и акции срещу доставките на оръжие за Украйна, разполагането на гръцки военноморски сили в Близкия изток и против присъствието  на военните бази на САЩ и НАТО, които бяха разпръстнати по цялата странаот правителствата на Нова Демокрация и социалдемократическите партии ПАСОК и СИРИЗА (водена от премиера Ципрас). Това за пореден път демонстрира пагубната и опасна роля на социалдемокрацията, която се маскира като „приятел на народа“.

Решително отхвърляме фалшивите дилеми, налагани от опитите за реформиране на гнилата буржоазна политическа система. Това се отнася за всички капиталистически партии – както либерални, така и социалдемократически. Целта е да се потуши и контролира нарастващото народно недоволство в условията на империалистическите войни и участието на Гърция в тях, от заплахата от една нова капиталистическа криза. Това става, за да се осигури т. нар. „политическа стабилност“ в името на печалбите и интересите на монополите, защитавайки системата на експлоатацията и войните.

Неминуемо нашата програмна позиция за отказ от участие или подкрепа на всяко управление в рамките на капитализма е значително постижение за комунистите, работниците и целия народ.

Оставаме бдителни и решително се противопоставяме на атаките срещу КПГ, срещу всички прояви на антикомунизъм, активизацията на различни провокаторски елементи и престъпните фашистки групировки, както и на произволните действия на работодателите и държавните репресии, насочени към потискане на работническата борба.

С вяра в силата на работническата класа и нейните съюзници, ние решително продължаваме да реорганизираме работническото движение и да укрепваме социалния съюз, който, борейки се в нереволюционни условия за постигане на антикапиталистически и антимонополни цели, е прототип на революционния работнически народен фронт в условията на революционна ситуация. Убедени сме, че колкото повече капитализмът се разпада и става по-агресивен, толкова по-бързо узряват условията за неговото сваляне, толкова по-ясно стават очевидни неговите противоречия и основната слабост на капиталистическата експлоататорска система. Неговото сваляне ще бъде резултат от съзнателната, войнствена и организирана дейност на работниците и масите под ръководството на Комунистическата партия. Това е труденпътизискващ всеотдайност, но е единственият, който води напред.

КПГ е начело на тази борба.